Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица...
Нощта настъпва... Облак скри Луната,
стъмни се в хоризонти непрогледни,
разпадна се внезапно Светлината –
Животът мина в старите легенди...
... Вълните се разбиват пощурели
в Скалите и оттеглят се във пяна...
Летят безекипажни каравели ...