Балада в стихийно синьо...

Балада в стихийно синьо...

Зад облаците дрипави занича

Луната бледа като вощеница –

на две морето Вятърът разсича:

от Бездната излита черна птица...

Нощта настъпва... Облак скри Луната,

стъмни се в хоризонти непрогледни,

разпадна се внезапно Светлината –

Животът мина в старите легенди...

... Вълните се разбиват пощурели

в Скалите и оттеглят се във пяна...

Летят безекипажни каравели

в посока от Стихиите избрана...

Безумци само във нощта отплават

на Дързост непремислена с платната –

и няма сила да ги спре тогава

от: абстиненцията на Съдбата...

Понеже оцелелите във бурите

и гледали ги дълго във очите,

в душите си опазили са щурите –

оплетени с инстинкти – и Мечтите...

А като вино бурите опиват,

страстта им те влече – необуздана:

небето и вълните щом се сливат

и се тресе могъщо Океана...

И наркотѝк е Бурята стихийна,

щом цял живот от нея си зависим,

а абстиненцията в тебе вие –

на бряг без Вятър, спрял ли си замислен...

... Столетия със Времето обрасли

полуизгнили кораби се носят,

покрити с миди и със водорасли

те милост от Всевишният не просят...

На корабите: призрачни моряци

опъват изпокъсани платната

и през нощта ще търсят тайни знаци,

но не към Бога, а към Сатаната...

В Играта на късмета са: шестима,

а е Един патронът в барабана –

и се върти пред тях неумолимо

в хазартна и безмилостна подкана...

„ – На абордаж!” – пиратски капитани –

крещят в нощта и с Бурята се дърлят

и екипажите полупияни

на плячката си с ярост се нахвърлят...

... Опънал и в безветрието даже

платна моряк и носещ се над бездната –

възможно е сега да се окаже:

–Летящият Холандец от легендата!...

Маяците просветват като мълнии:

подлъгващи, примамливи, копнежни...

И в техните проблясъци безмълвни

изгарят всички мисли безнадеждни...

... че Цялата енергия, която

Вселената във такава нощ излъчва –

в моряците събира се, когато

те закопняват за жени и кръчма...

И всяка Буря свършва най-накрая,

със Бряг завършва Океанът даже...

А Бряг без кръчма?... Аз поне, не зная!...

... И кой обратното ще ми докаже!...

... Кръстосвах Океани разярени

във търсене на Родовите корени:

и фарове там помня угасени,

но никога и кръчми неотворени...         

 15.01.2019. / Коста Качев

Някога в Атлантика