Балада за българското село
Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава,
няма кой цветя да посади,
там където нявга мама
живот от себе си ми подари...
...
Къде са днес нивята тучни,
къде са многобройните стада,
дето кротко си пасяха
на овчар под песента....
Защо умряха улиците празни
къде са звънките хора,
къде е момъкът напиващ
стомни на любимата мома...
Но минали и веч невъзвратими
са тези славни времена,
когато в селото кипеше
живот с мирис на цветя...
А днес сълзи се бавно стичат
по набръчкани от времето лица,
които с болка още питат
ще дочакат ли любимите деца....
И тези що разбиха селото на прах
без капка мозък, жал и страх
в парламента тихом готвят
всеобщия народен крах...
И всеки грях ще има наказание
ще падат и предателски глави
и като изгрев нов ще се роди
вярата в светли бъднини.
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава,
няма кой цветя да посади,
там където нявга мама
живот от себе си ми подари...
...
Къде са днес нивята тучни,
къде са многобройните стада,
дето кротко си пасяха
на овчар под песента....
Защо умряха улиците празни
къде са звънките хора,
къде е момъкът напиващ
стомни на любимата мома...
Но минали и веч невъзвратими
са тези славни времена,
когато в селото кипеше
живот с мирис на цветя...
А днес сълзи се бавно стичат
по набръчкани от времето лица,
които с болка още питат
ще дочакат ли любимите деца....
И тези що разбиха селото на прах
без капка мозък, жал и страх
в парламента тихом готвят
всеобщия народен крах...
И всеки грях ще има наказание
ще падат и предателски глави
и като изгрев нов ще се роди
вярата в светли бъднини.
© Боян Дочев All rights reserved.
