Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица,
дето слиза Луната сама.
И си слага венец от коприва
за да дойде със мен у дома.
До заспалата дядова къща
и чардакът със вита асма.
До вековния орех на двора.
И до босите майски жита. ...