Балада за жребеца
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица,
дето слиза Луната сама.
И си слага венец от коприва
за да дойде със мен у дома.
До заспалата дядова къща
и чардакът със вита асма.
До вековния орех на двора.
И до босите майски жита.
Ще препусне жребецът ми верен,
ще препусне сред пяна и пот!
И ще цвили от радост и болка,
чак до слепия стар небосвод!
За да види отново Марица
и Луната дошла у дома,
като горда Тракийска царица
със корона от вита асма!
© Георги Ревов All rights reserved.
