Балада за Мария
Мария беше майка на слепец –
такъв го стори Господ. Тя не плака,
изсмука си последния живец
да изведе детето си от мрака.
Слугува, проси, сбира лев по лев,
а къщата – без мъж – пари не стигат.
Минават дни, момчето ѝ расте
и все сънува светлина и книга.
Мария няма нищо на кантар –
с едната взема, с пълни шепи връща;
и хубост няма. Има божи дар –
сърце от злато в сиромашка къща.
Един ден, просяк с мършава ръка,
поиска хляб, глада си да засити.
Тя хляб омеси, риза му изпра
и му постла с ръцете си, добрите;
и просякът, от нея по-злочест,
положи длан на сляпото сираче.
Видя детето: пламък, стая, свещ...
Светът видя Мария да заплаче!
С добрите хора стават чудеса.
Те не кълнат горнилото на дните
и рече Бог: „Добрият, с късче хляб
да върне и на слепия очите“!
© Кети Рашева All rights reserved.
Страхотна история!
