Балада за момчето с китарата
Край улицата оживена,
на ръба на тротоара,
веднъж едно момче приседна
и облегна на коляно
стара и очукана китара.
И запя – спираща дъха,
пронизваща сърцето песен –
как някога, било отдавна,
излекувал го от самотата
ангел снежнокрил небесен.
Нова животворна сила
показала му път във мрака,
лъчиста нежна светлина
погалила го с думи и дори
на скованата от лед душа
стигнала в най-тъмните ъгли...
Но се случило така,
че поразен от зла отрова
и без да има път назад,
станал ангелът небесен
демон на смъртта...
Внезапен спомен връхлетял
и по бузата момчешка
се стече тиха, но горчива
искрена сълза...
Заплака даже старата китара!
Минаваха и отминаваха
„хората” – студени силуети,
безлични сенки, безразлични,
не чуха неговия зов...
И тъй, остана там само,
все на ръба на тротоара,
едно момче с една китара,
да пее тъжна песен
за своята изгубена любов...
© Александър All rights reserved.
