31.03.2009 г., 16:26

Балада за момчето с китарата

1.2K 0 4

Край улицата оживена,
на ръба на тротоара,
веднъж едно момче приседна
и облегна на коляно
стара и очукана китара.
И запя – спираща дъха,
пронизваща сърцето песен –
как някога, било отдавна,
излекувал го от самотата
ангел снежнокрил небесен.
Нова животворна сила
показала му път във мрака,
лъчиста нежна светлина
погалила го с думи и дори
на скованата от лед душа
стигнала в най-тъмните ъгли...
Но се случило така,
че поразен от зла отрова
и без да има път назад,
станал ангелът небесен
демон на смъртта...
Внезапен спомен връхлетял
и по бузата момчешка
се стече тиха, но горчива
искрена сълза...
Заплака даже старата китара!
Минаваха и отминаваха
„хората” – студени силуети,
безлични сенки, безразлични,
не чуха неговия зов...
И тъй, остана там само,
все на ръба на тротоара,
едно момче с една китара,
да пее тъжна песен
за своята изгубена любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...