То – синеокото момче –
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят
русалките да му се радват.
Със песните си, тъй богат,
бе личен гост на всяка сватба.
За него пълната луна
бе спуснала дори пътека
до нея, скрита зад була,
да минеше със стъпка лека. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up