Сред борова гъста и зелена гора
самотна скала разплакана пее...
В песента си разказва за любовта,
за двама влюбени, седели на нея!
Пропита със мъка, облечена в мъх,
какво тук преживяла разказва...
И само от спомена остава без дъх,
Те живот сложили в нейната пазва!
Скалата почувствала какво е любов,
от страст и плам дори премаляла...
А после... раздяла. В живота суров
невинаги, което искаме става! ...