Oct 16, 2020, 10:21 PM

Баладата

  Poetry
502 0 0

Срещнах звуковете 

на странна балада,

на път за дома.

А не очаквах нещо

в днешния ден

да ми повдигне духа.

 

Но от един отворен прозорец 

чух песента

за една птичка, която 

била без крила.

 

Птичката обаче от всички

най - високо летяла,

защото имала нещо,

което другите нямат.

 

Надеждата - само тя

можела да накара 

безкрила птица 

да лети в нощта.

 

Възроптаха минувачи и съседи,

че нарушават спокойствието им

със зле изсвирени ноти

и луди брътвежи.

 

Но аз започнах 

със сълзи да крещя:

- Пей, пей,

тъй красиво е това!

 

Пианото по - бързо засвири,

непознатият глас

запя буйно в рими.

 

Викаха и се караха недоволните хора,

но аз чувах само песента 

и как се моля

на Бог - за поне част от това,

което е имала една птичка без крила.

 

Невена Коджуклиева 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Коджуклиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...