May 29, 2007, 7:52 AM

Балоните са глупци!

  Poetry
922 0 2

Подариха ми отдавна балони.
Балони, който от трепети се издигаха в облак!
Ефирността не им бе непозната, а летежът продължи!
Постепенно обаче въздухът в тях се разсея,

изветря и пое на юг!
Всички поеха натам. 
  
Озонът се запозна с балона
и дружбата започна някак небрежно...
Пренебрегна балонът детето, което блестеше при играта с него!

Занемариха помпата с въздуха, пространството край мен се сгъсти.
Дали някой ме навести?... Дали? 
  
Отиват си специалните неща.
Тези, които сме зачитали!
Отиват на юг и те, отлитат с ятата птици! 
А гълъбите проклети, не харесват балоните, уви.
Пукат ги безкомпромисно! 
Тогава и балоните са глупави, нали?!?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Муф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...