Колко банално! Цигара си паля.

И чаша уиски в ръката държа...

Разрухата виждам - мечтата я няма,

а само остатъчен пепелен прах.

Колко брутално!? Часовникът трака.

Отмерва в секунди всяка тъга.

Времето сякаш отдавна е спряло,

глътка от чашата отпивам сама...

Колко скандално! Спомени пазя!

За теб и за мен, и за нежния плам!

Много е хладно! Камината паля!

Със смачкани стари любовни писма!

Колко банално! Страстта ни я няма!

Изчезнала сякаш е пролетен сняг!

Наздравица вдигам! Светът е за двама!

Но не и за нас! Не и за нас...