Любо (Любен Стефанов)
86 202
May 22, 2007, 10:52 AM

БАР "ЗАБРАВА" 

  Poetry
652 1 7

БАР" ЗАБРАВА"

И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник...


На дансинга телата, клатещи се лудо,
до утрото сънливо ще останат будни,
когато ще влетят в леглата, уморени.
Но даже и в съня с прегракнали сирени


пак такта монотонен ти пречи да изплуваш
от мътния поток, където ти се струва,
че вечно си живял. Досадата предлага
утеха и ръце към нея ти протягаш.


Не се съмнявай, спи! - съня си неспокоен.
В безликата тълпа, отново с вид доволен,
пред димната си ясла думи ще преживяш
и в чувствата на някой тихичко ще влизаш...


На блудници ловци пак мрежите си мятат
и с виното в нощта - изпита е вината.
Играта е една - на жертви и палачи,
без никой да усети дъждът как нежно плаче.


Кого ли го е грижа, че сядаш тук, неканен,
отпивайки на глътки надежда от стакана.
Дори и сред шума на този бар "ЗАБРАВА" -
Духът на самотата все жаден си остава.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пишеш хубаво!
    Ще те чета!
  • Дълбоко, тъжно, замислящо ...
    Заинтригува ме стихът ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Любо!
    Поздрави!
  • На бара

    Пред мен две бляскави врати
    на бара на живота – “Спри!” –
    реклама огнена струи.
    Натруфена, съдбата проститутка
    душите мери, времето крои.
    И аз посядвам за минутка,
    с димяща и резлива чаша кръв.
    Искри и пенесто разлива
    омраза, нежност в млада плът.
    За дребното в живота бъбрим,
    и в рождество и в чужда смърт
    опитваме се да пребъдем.
    Чевръсто, барманът долива,
    и светулки, леки и бъбриви,
    думите кръжат във танци диви.
    Питието тежко ни гори, опива,
    а в бара гаснат лампи живи –
    битието чуждо тук умира.
    Мракът сви се в близките ъгли,
    размазан в утринна позлата.
    Почиваме на тез везни –
    на слънцето и на луната.
    Но времето се всякога мени,
    денят отново ще умре,
    и пак зъбат, във здрача ще се хили
    барманът, дошъл да събере
    за сладки чаши сметките горчиви.

    Позволих си да изразя своята съпричастност към темата с този стих.
    Наистина хубаво пишеш, Любо!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Този бар, не е за мен!!!

    Хубав е стиха ти!
    Поздрав, Любо!
  • Интересно и хубаво пишеш, Любо!!! Искренни поздравления!!!
Random works
: ??:??