22 мая 2007 г., 10:52

БАР "ЗАБРАВА"

811 1 7

БАР" ЗАБРАВА"

И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник...


На дансинга телата, клатещи се лудо,
до утрото сънливо ще останат будни,
когато ще влетят в леглата, уморени.
Но даже и в съня с прегракнали сирени


пак такта монотонен ти пречи да изплуваш
от мътния поток, където ти се струва,
че вечно си живял. Досадата предлага
утеха и ръце към нея ти протягаш.


Не се съмнявай, спи! - съня си неспокоен.
В безликата тълпа, отново с вид доволен,
пред димната си ясла думи ще преживяш
и в чувствата на някой тихичко ще влизаш...


На блудници ловци пак мрежите си мятат
и с виното в нощта - изпита е вината.
Играта е една - на жертви и палачи,
без никой да усети дъждът как нежно плаче.


Кого ли го е грижа, че сядаш тук, неканен,
отпивайки на глътки надежда от стакана.
Дори и сред шума на този бар "ЗАБРАВА" -
Духът на самотата все жаден си остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш хубаво!
    Ще те чета!
  • Дълбоко, тъжно, замислящо ...
    Заинтригува ме стихът ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Любо!
    Поздрави!
  • На бара

    Пред мен две бляскави врати
    на бара на живота – “Спри!” –
    реклама огнена струи.
    Натруфена, съдбата проститутка
    душите мери, времето крои.
    И аз посядвам за минутка,
    с димяща и резлива чаша кръв.
    Искри и пенесто разлива
    омраза, нежност в млада плът.
    За дребното в живота бъбрим,
    и в рождество и в чужда смърт
    опитваме се да пребъдем.
    Чевръсто, барманът долива,
    и светулки, леки и бъбриви,
    думите кръжат във танци диви.
    Питието тежко ни гори, опива,
    а в бара гаснат лампи живи –
    битието чуждо тук умира.
    Мракът сви се в близките ъгли,
    размазан в утринна позлата.
    Почиваме на тез везни –
    на слънцето и на луната.
    Но времето се всякога мени,
    денят отново ще умре,
    и пак зъбат, във здрача ще се хили
    барманът, дошъл да събере
    за сладки чаши сметките горчиви.

    Позволих си да изразя своята съпричастност към темата с този стих.
    Наистина хубаво пишеш, Любо!
    Поздрав!
  • Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...