22.05.2007 г., 10:52

БАР "ЗАБРАВА"

809 1 7

БАР" ЗАБРАВА"

И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник...


На дансинга телата, клатещи се лудо,
до утрото сънливо ще останат будни,
когато ще влетят в леглата, уморени.
Но даже и в съня с прегракнали сирени


пак такта монотонен ти пречи да изплуваш
от мътния поток, където ти се струва,
че вечно си живял. Досадата предлага
утеха и ръце към нея ти протягаш.


Не се съмнявай, спи! - съня си неспокоен.
В безликата тълпа, отново с вид доволен,
пред димната си ясла думи ще преживяш
и в чувствата на някой тихичко ще влизаш...


На блудници ловци пак мрежите си мятат
и с виното в нощта - изпита е вината.
Играта е една - на жертви и палачи,
без никой да усети дъждът как нежно плаче.


Кого ли го е грижа, че сядаш тук, неканен,
отпивайки на глътки надежда от стакана.
Дори и сред шума на този бар "ЗАБРАВА" -
Духът на самотата все жаден си остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш хубаво!
    Ще те чета!
  • Дълбоко, тъжно, замислящо ...
    Заинтригува ме стихът ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Любо!
    Поздрави!
  • На бара

    Пред мен две бляскави врати
    на бара на живота – “Спри!” –
    реклама огнена струи.
    Натруфена, съдбата проститутка
    душите мери, времето крои.
    И аз посядвам за минутка,
    с димяща и резлива чаша кръв.
    Искри и пенесто разлива
    омраза, нежност в млада плът.
    За дребното в живота бъбрим,
    и в рождество и в чужда смърт
    опитваме се да пребъдем.
    Чевръсто, барманът долива,
    и светулки, леки и бъбриви,
    думите кръжат във танци диви.
    Питието тежко ни гори, опива,
    а в бара гаснат лампи живи –
    битието чуждо тук умира.
    Мракът сви се в близките ъгли,
    размазан в утринна позлата.
    Почиваме на тез везни –
    на слънцето и на луната.
    Но времето се всякога мени,
    денят отново ще умре,
    и пак зъбат, във здрача ще се хили
    барманът, дошъл да събере
    за сладки чаши сметките горчиви.

    Позволих си да изразя своята съпричастност към темата с този стих.
    Наистина хубаво пишеш, Любо!
    Поздрав!
  • Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...