Бащината къща

На прага в бащината къща се поспрях

и спомен далечен аз видях...

... тук някога си стара мале из равни двори кротко шеташе,

и тейко, морен, рало държеше...

... чешмица, в чемшир забулена, тихо

вода плискаше, и вита лозница

дебела сянка пазеше...

***

А бяла ми къщица, подредена и спретната,

в подножието на планината стоеше.

Лете хлад държеше,

а зиме - студове пъдеше.

И скромна ми подредба от старо време,

непокътната стоеше.

***

Но нямаше ги веч онез работни хорица;

нямаше го и малкото край тях дете...

***

И тез картини за миг през очите ми минаха.

Миг, а всъщност целият ми живот във

скъпия роден край...