Бащината къща
Бащината къща
На прага в бащината къща се поспрях
и спомен далечен аз видях...
... тук някога си стара мале из равни двори кротко шеташе,
и тейко, морен, рало държеше...
... чешмица, в чемшир забулена, тихо
вода плискаше, и вита лозница
дебела сянка пазеше...
***
А бяла ми къщица, подредена и спретната,
в подножието на планината стоеше.
Лете хлад държеше,
а зиме - студове пъдеше.
И скромна ми подредба от старо време,
непокътната стоеше.
***
Но нямаше ги веч онез работни хорица;
нямаше го и малкото край тях дете...
***
И тез картини за миг през очите ми минаха.
Миг, а всъщност целият ми живот във
скъпия роден край...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Симеонов Всички права запазени
