Басня за красотата
из "Приказки в които читателя избира края"
Срещнали се три писалки,
три приятелки, от малки,
(даже, връзката същинска
между тях била роднинска...)
Първата – с писец от злато,
глас проточила разлято :
- Ох, приятелки – сестрици,
на какво сте заприличали,
колко сте занемарени,
със обвивки похабени,
честничко да си призная
трудно е да ви позная,
аз - с покритие матирано
и писецът ми – гравиран,
а пък вие – състарени,
и ужасно променени?...
- Та какво ли знаеш ти,
дето струваш куп пари,
нямаш никаква представа,
работа как уморява,
как от сутрин, чак до вечер
с болка труди се писеца...
- Аз съм необикновена
и специално сътворена,
не за всякаква хартия,
а за гладка, нежна, фина...-
с раздразнение и двете
се погледнаха превзето...
Третата от тях въздъхна,
с най-изтрита дрешка връхна,
тя с усмивка мълчалива,
всъщност беше най-щастлива...
Бе живяла с топлината
на велик Поет във ръката
и направо във сърцата,
бе изписвала словата...
Зад обвивката изтрита
дух и сила бяха скрити...
Тъй че ... помислете вие,
красотата где се крие...
16.12.2006
© Дидислава All rights reserved.
