Sep 19, 2007, 11:56 PM

Бавно

  Poetry
1.4K 0 3
   Бавно

Не вярвам във внезапната любов,
която бързо идва -
като вихрушка ни понася -
палава, игрива ...
А после изтощена, изведнъж
оставя ни
и бързо, бързо си отива.

Аз вярвам в другата любов,
която идва бавно
и бавно,
като отрова ни опива...
А после бавно, бавно - цял живот
мори ни,
но не си отива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...