Feb 8, 2008, 9:44 AM

Бавно... 

  Poetry » Love
733 0 17

Бавно...

от въздишки натежала,

приведена над тебе,

като плод узрял,

в очите ти съзирам огледало

и в него образа си отлежал.

 

 

Бавно...

уморена от целувки,

лепнещи в косите с мирис на треви,

бурни, тънки нишки,

страстно ни събират призори.

 

 

Бавно...

замълчала, онемяла,

със гласа си огласявам долини,

пълни и прелели от насита

на измъчени житейски дни.

 

 

Бавно...

затрептяла от очите,

че погледът ти нежно ме докосва

и свещите догарят в него сластно,

и сякаш всичко омагьосват.

 

 

Бавно...

че животът тъй забързан,

някак си ме вкара в своя дом.

Нямам ключ оттам, а съм заключена...

Бавното... то всъщност е бегом.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??