Бавно...
от въздишки натежала,
приведена над тебе,
като плод узрял,
в очите ти съзирам огледало
и в него образа си отлежал.
Бавно...
уморена от целувки,
лепнещи в косите с мирис на треви,
бурни, тънки нишки,
страстно ни събират призори.
Бавно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up