Oct 18, 2013, 8:43 AM

* * *

  Poetry
557 0 1

 

 

 

 

Пиянска ли бе вечерта

или ние бяхме пияни... ???

Стои този въпрос в паметта,

а паметта крие го. Тайна!


Най-мъдра била сутринта...

В зората човек изтрезнява!?

Ала понякога... пияната страст

във нов живот продължава...


И късно е вече... Дали!

Дилема разкъсва ума -

живот в партньорство, лъжи...

или... достоен, но в самота?


....


Сърцето в нощта си тъче

пътека с кросно от мечти.

Пътеката изтъкана е вече.

Но сърцето не тръгва. Стои...


Защо ли? Дали защото цвета

на надеждата в нея я няма?

Надеждата умира последна!

Да... Но това било е отдавна!


В свят друг, красив и достъпен,

във който говорят душите...

Но в днешния - егото пъклено

се крие зад чадър от традиции.


....


Свободен бил, казват, човека!

Човекът - да, ала жената!?

Осъдена е от памтивека

с короната тежка - на майка...






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякаш всеки куплет разказва различна история... Много ми хареса!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...