Бе ли
В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо,
а шепотът... балсам по челото...
през шевовете на времето
смехът ми сяда до мен, върху стъклото.
И пак е лято... и слънцезной в очите,
но някак трудно повдигам гърдите.
А после всичко избухва в искри
с незнайни звуци и внезапни сълзи.
Бе ли сън или среща със мен
в друго пространство, ири друг ден...
гонитба на чиста детска мечта
но там летях... с цялото щастие на света.
© Валя Сотирова All rights reserved.
