* * *
Как се вмъкна ти при мене?
Кой те пусна? Кой? От колко време?
Ама че неприятен спътник си в живота!
Как само шеташ из главата ми с охота.
Само две очи си имам. Само две!
И защо пък трябва само теб да виждат те?
Във всяка. Всеки път и всеки ден!
Защо един път какво им казвам не послушат мен?
А тез, ръцете ми пък
сякаш нямат усет вече.
Щом не те докосват. Щом не си във тях.
Ако си далече...
И устните ми не продумват с друг.
Смълчани. По-скоро от мислите ми ще се чуе звук.
Остави ме най-накрая. Излез. Махни се!
Не те искам. Не искам. Не, любов! Моля те, върни се!
