Бедното сираче
Бедното сираче
Живяло някъде само
сираче бедничко едно.
То нямало си нищо на света,
ни брат, ни майка, нито пък баща.
Сирачето било само,
но със сърце голямо и добро.
За щастие се бори,
мизерията да пребори,
ала със добрата си душа
получава само болка и тъга.
В тъмен ъгъл то се свряло
и с мъката заспало,
но след всяко черно зло
идва по едно добро!
Добри хора го прибрали
и във двора заиграли,
в своя дом го приютили,
казали му думи мили,
Сирачето невинно
заживяло със мечти
и със свиден жален глас
то попитало в захлас:
"Това истината ли е, хора?
Злото аз не мога да преборя,
имам си и аз мечти,
но уви - злото ще ме победи!"
Сърцето на жената
се свило на кълбо
и с усмивка нежна
продумала му тя:
"Недей да страдаш, чедо, ти!
Ний сме с теб и с твоите мечти!
Заедно ще се преборим,
злото ние ще оборим!"
Станало му топло но сърцето,
сгушило се в скута ù детето.
Запяла песничка една,
в сън потънали в нощта.
Несгоди, несполуки,
щастие дори,
всичко туй е дар от Бога
и кого ли да виним?!
© Галина Михайлова All rights reserved.
