Бедно живее. В бащиния дом.
Единствен потомък на стар род -
дървото, с корен почти изгорен.
Не може дори да излъже.
Ял е преди ден, от други - огризки.
Кого да осъди?
Щастлив е. По детски.
Адрес - непроменен. Познават го всички.
Седи на стария пън и говори с птички.
Търси русалки със сини очи.
Лекува с тревички
и в мрака вижда звезди.
Вечно ги губи и търси.
Единствен. Доброто - ще ти го върне.
Целуни го. Незаменим е.
.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
