Jul 10, 2012, 5:31 PM

Бедуин 

  Poetry » Love
1286 0 8

Сред горещите пясъци надалече отплава

моята бяла мечта!

Тя през сухи морета премина... Тогава

вместо слънце изгря любовта!

 

Сам вълшебен оазис намерих, където

не мираж ме отведе в зори,

а живителен извор, бликнал в сърцето!

Жаден, глътките обич отпих!

 

В миг земята с небето се сля, а небето

в две изплакани сълзи се сбра!

Още чувствам – косите ти галят лицето ми...

И щастлив съм, че съм у дома!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??