Сред горещите пясъци надалече отплава
моята бяла мечта!
Тя през сухи морета премина... Тогава
вместо слънце изгря любовта!
Сам вълшебен оазис намерих, където
не мираж ме отведе в зори,
а живителен извор, бликнал в сърцето!
Жаден, глътките обич отпих!
В миг земята с небето се сля, а небето
в две изплакани сълзи се сбра!
Още чувствам – косите ти галят лицето ми...
И щастлив съм, че съм у дома!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Привет, бедуине!