Бедуин
Сред горещите пясъци надалече отплава
моята бяла мечта!
Тя през сухи морета премина... Тогава
вместо слънце изгря любовта!
Сам вълшебен оазис намерих, където
не мираж ме отведе в зори,
а живителен извор, бликнал в сърцето!
Жаден, глътките обич отпих!
В миг земята с небето се сля, а небето
в две изплакани сълзи се сбра!
Още чувствам – косите ти галят лицето ми...
И щастлив съм, че съм у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Привет, бедуине!