Уплаших се от теб.
Уплаших се от любовта
и от истината.
Обърнах се пак назад,
обърнах се пак към лъжата.
Откраднах твоите мечти
и може би захвърлих своите.
Виновна съм, знам.
Любовта ти не заслужавам,
знам.
Бегълка от всичко.
Своето накзание ще чакам,
но най-страшното наказание е
да остана ненаказана.
© Александра Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
