Бежанци
Тези дни са отдавна живяни,
тези дни са отдавна били.
Незарастващи кървави рани,
неизплакани мъжки сълзѝ.
Идат там уморени кервани,
наш'те мили братя, сестри.
На каруците волски събрани
млади, стари, деца – бежанци.
Всички къщи, хамбари. Герáни.
Всяко изворче малко. Чешмѝ.
Всяка нива, поле и балкани
поробителят нов присвоѝ.
Тъжен звън на църковни камбани,
Вардар мътен под моста шумѝ.
Млада майка рóжбица хрáни,
майка стара си бърше сълзѝ.
България – тя ги покани,
няма майка деца де делѝ!
И прегърна ги вечно желани,
във Родината пак приютѝ!
Тези дни са отдавна живяни,
тези дни са отдавна били.
Незарастващи кървави рани,
неизплакани мъжки сълзѝ.
© Хари Спасов All rights reserved.
