Feb 21, 2007, 10:47 PM

Бележка

  Poetry
1.3K 0 4
Красива си, знаеш ли? Написах и аз,
на хартийка бяла накъсана в края.
Усмихнах се, после ръката и взех,
бележката вяла във нея превех.


Погледна ме жадно, отвърнах и аз,
отворил уста останал без глас.
Листчето ми хвърли обидена тя,
не ми повярва, дали имам вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...