Jul 12, 2007, 6:21 PM

БЕЛИ НОЩИ

  Poetry
644 0 5
Въздишка ли за мен си, не разбрах,
тъга обзема ме, ту весел смях.
И с трепет аз ти се покланям,
за мен си тъй желана!

Ах, колко нощи чаках незаспал,
да тропне пътната врата.
Снегът край мен стои неразтопен,
ах, бели нощи идвайте при мен!

Като светулка моя пътя озари,
ще дойдеш ли, ела, поспри!
Знам, Снежната кралица ти не си,
със обич земна тъй ме покори!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...