Въздишка ли за мен си, не разбрах,
тъга обзема ме, ту весел смях.
И с трепет аз ти се покланям,
за мен си тъй желана!
Ах, колко нощи чаках незаспал,
да тропне пътната врата.
Снегът край мен стои неразтопен,
ах, бели нощи идвайте при мен!
Като светулка моя пътя озари,
ще дойдеш ли, ела, поспри!
Знам, Снежната кралица ти не си,
със обич земна тъй ме покори!!!