Бели рози цъфнаха за теб
и цяла в белотата се огледах.
Не стигат думите ми на поет,
с които да им нарисувам Обич.
С които болката и горестта
в ковчеже от стомана да заключа.
Черното да скрия във пръстта,
а сълзите да заблестят във ручей
и с тях, тъй чиста утринна роса,
аз розите уханни да полея,
бленувайки, как моята душа
докосва тебе, рожбо, и светлее. ...