Бели сънища
По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват
със полудяла страст на хор вампири.
В хипнозата си до ума ги пуснах
(провлачваха по мислите зли дири).
Напиха се със светостта ми. Страшно,
далечно, дълго, писъчно се давех!
Поисках си съня с тревога бясна
(във него само, бяла, оживявах!)
Измамиха ме. С ялова порочност
(Очите ме предадоха последни).
Сънувах в бяло мъката. Нарочно!
И раните ми чезнеха. Безследни...
23.03.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
