Белият гълъб
Белият гълъб идва при мен,
как от него доброто да взема.
Как любовта му събужда деня.
Идва от небето с мечти,
за да ги загуби в пропаст от съдби.
Как да излетя
от калната земя.
Как да занеса
на Слънцето калта.
По-добре да дам
на небето чистота,
защото ме е срам
от земна суета.
Но пък знам, че имам нужда да съм там,
за да раздам
на всички част от моя плам.
Ще изгори сърцето ми без дим.
Нежна струна в душата ми се разтрептя
за теб,
тя ще свири през нощта.
Бавно ще затвори уморените очи,
да,
но сърцето ти не спи.
Има ли смисъл от много слова,
когато пътят ти е тъмна гора.
Може би някой ще каже за теб,
че храсталаците са твоят дом и твоят храм.
Запази ме!
От любов, която спи.
Прегърни само
две звезди.
Не мисли,
спи.
Превърни в спомен
мислите болни.
Затвори очите си.
И ето, вече слънце изгрява,
усещаш ли как ти затопля гърба.
Мислиш ли дали си заслужава
да бъдеш река под плачеща върба.
Сянка ти прави, зависим си от нея
и сълзите излива в твоята душа.
Кажи ми как да я пренебрегнеш,
като пръст е тя от твоята ръка.
Кога ще дойдеш да погледнеш
как живея без лъжа.
Кога ще можеш ти да вземеш част от моята душа.
Разбираш ли, че няма време да живеем ей така.
Дай в ръцете си да вземем
нашите съдби сега.
Виж колко нежна е нощта.
Видях звездата си,
дали ме вижда тя.
Сърцето ми е влюбено в зелената трева,
да тъпча ли по нея
за мъничко цветя.
Тях щях да пратя на черното небе,
да вдъхне малко свежест,
да се чувства по-добре.
Защото то прилича
на мъничко дете.
Дай му малко обич,
за да ти даде сърце.
как от него доброто да взема.
Как любовта му събужда деня.
Идва от небето с мечти,
за да ги загуби в пропаст от съдби.
Как да излетя
от калната земя.
Как да занеса
на Слънцето калта.
По-добре да дам
на небето чистота,
защото ме е срам
от земна суета.
Но пък знам, че имам нужда да съм там,
за да раздам
на всички част от моя плам.
Ще изгори сърцето ми без дим.
Нежна струна в душата ми се разтрептя
за теб,
тя ще свири през нощта.
Бавно ще затвори уморените очи,
да,
но сърцето ти не спи.
Има ли смисъл от много слова,
когато пътят ти е тъмна гора.
Може би някой ще каже за теб,
че храсталаците са твоят дом и твоят храм.
Запази ме!
От любов, която спи.
Прегърни само
две звезди.
Не мисли,
спи.
Превърни в спомен
мислите болни.
Затвори очите си.
И ето, вече слънце изгрява,
усещаш ли как ти затопля гърба.
Мислиш ли дали си заслужава
да бъдеш река под плачеща върба.
Сянка ти прави, зависим си от нея
и сълзите излива в твоята душа.
Кажи ми как да я пренебрегнеш,
като пръст е тя от твоята ръка.
Кога ще дойдеш да погледнеш
как живея без лъжа.
Кога ще можеш ти да вземеш част от моята душа.
Разбираш ли, че няма време да живеем ей така.
Дай в ръцете си да вземем
нашите съдби сега.
Виж колко нежна е нощта.
Видях звездата си,
дали ме вижда тя.
Сърцето ми е влюбено в зелената трева,
да тъпча ли по нея
за мъничко цветя.
Тях щях да пратя на черното небе,
да вдъхне малко свежест,
да се чувства по-добре.
Защото то прилича
на мъничко дете.
Дай му малко обич,
за да ти даде сърце.
© Явор Перфанов All rights reserved.
