Белият лист - тази снежна тепсия -
провокативно ми маха с ръце.
Виелица в душата ти?! - с усмивка ще завия
обвитото ти с облаци лице...
Белият лист - този слънчев досадник -
миг от мит за надежда от звън.
Уж навън се разсъмва, а в очите ти пладне,
дето кани ме сънно за сън...
Белият лист с междуредното "утре",
белият лист с настойчиво "ела!"
ни пробужда в уханната сутрин
и безгрижно ни връчва... Крила…
© Недялко Колев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
