Apr 15, 2015, 8:52 PM

Белият вятър

  Poetry » Other
532 0 5

 

 

                                   БЕЛИЯТ ВЯТЪР 

 

                                  А вече е вятърът със сини чорапи -

                                  един тричетвърт, другия къс.

                                  Играе в косите, забравил да хапе.

                                  Изгубил е някъде зимния хъс.

 

                                 Донася листенца от цъфнала слива.

                                 От белия облак Пролет струи.

                                 Макар за малко - сега сме щастливи! 

                                 Вятърът в нас пeперуди лови...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...