Белязан с теб
"Обичам те..."
Колко хубаво звучеше от твоите устни.
Но защо ми го причини?
Защо си замина, когато имах нужда от теб?
Колко много за теб означавах аз, кажи!...
За теб от всичко се бях отказал.
Дори и лоша дума не ти бях казвал.
Остави ми само празнота и тръгна!
Добре, че поне вече не ме боли.
Не ме съжалявай, моля те, а си тръгни.
Съжалявам, но грешки не прощавам.
Забрави, моля те, какво съм казвал.
Само знам, че вече не ме боли.
Ти си минало, в паметта си оставям те.
Не се обръщай, за да не се върнеш.
Не искам пак да ме прегърнеш.
Не искам отново теб да желая.
Не, няма да искам да те видя утре.
Дали е така - объркващо звучи.
Опитвам се да те забравя, чу ли?
С тебе двама вече мъртви сме души...
Колко хубаво звучеше от твоите устни.
Но защо ми го причини?
Защо си замина, когато имах нужда от теб?
Колко много за теб означавах аз, кажи!...
За теб от всичко се бях отказал.
Дори и лоша дума не ти бях казвал.
Остави ми само празнота и тръгна!
Добре, че поне вече не ме боли.
Не ме съжалявай, моля те, а си тръгни.
Съжалявам, но грешки не прощавам.
Забрави, моля те, какво съм казвал.
Само знам, че вече не ме боли.
Ти си минало, в паметта си оставям те.
Не се обръщай, за да не се върнеш.
Не искам пак да ме прегърнеш.
Не искам отново теб да желая.
Не, няма да искам да те видя утре.
Дали е така - объркващо звучи.
Опитвам се да те забравя, чу ли?
С тебе двама вече мъртви сме души...
© Константин Вълков All rights reserved.
