Познах те по мирà в сърцето ми...
От сринатия до основи непотребен свят
се възроди, подобно феникса от пепел,
един, огрян от името ти, дълговечен Бряг,
където костите на миналото си положих,
за да поникне Днес и Бъдеще да разцъфти;
Ти идваше отвъд на вярата ми кръгозора,
облечен в себе си, без броня от лъжи,
успял да съхраниш на мъжеството корена,
с букетче Истини и изцерителни Слова.
Видях те още там, на разума на входа.
По белега ти - да съм твоя - те познах.