НА МАКС

 
Животът допълни ми... твоята чаша –
поднесе я мазно усмихнат ...
Съдбата ни сякаш обща е – наша –
до дъно ще трябва да я изпия...
И аз като тебе гоня Михаля
и търся сполука в чужбина.
Усилия, нерви – всичко на халост!
Минават си тъй ден след година.

Животът ми – като твоя е пълен с предатели,
в лицемерна усмивка устни разтегнали.
И няколко стойностни, верни приятели
с будни очи, ръце – за опора протегнали...
Допивам нашата чаша. И малко остава
да стигна до дъното. По-силно горчи!
Да, знам, че душата корава е
и тази мътилка ще изтърпи...

Душата ми... Като теб не продадох –
зазидах я зад каменна стена ...
На мерзостта ù ти не се поддаде –
и ти зазида своята душа...
Отиде си душата ти тъй тихо –
с мечтите ти и с болка неизказана...
И моята ще си отиде като твоята –
спокойно и достойно.
И... като твоята – белязана!