marin4 (Марин Ташков)
15 111
Mar 15, 2008, 9:49 AM

Беседката 

  Poetry » White poetry
1563 0 7
Беседката,
в която с теб се любихме,
прегърна розовия храст
разбиращо-гальовно...
Сама е тя,
подобно изоставен кораб
във бала бурен на нощта.
И търси пристан,
тъй както тебе търся
в калейдоскопа пъстър
на спомените си...
Тя плаче ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Random works
: ??:??