Беше Май,
постлан с цветя,
и синева безкрай
в песенна душа...
Беше тъй лирично,
пропито със нега
и чувства неприлични
в мъжка самота...
Взех я, разсъблечена,
въздушна,
трептяща в ръцете ми,
пеперудена...
Ще я отпивам жаден
и нектарно луднал
ще гася пожара
в недра ми лумнал...
Ох, спомен незабравен,
защо ме върна
в мига ми гладен
пролет да прегърна...?
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
