Беше Май ...
Беше Май,
постлан с цветя,
и синева безкрай
в песенна душа...
Беше тъй лирично,
пропито със нега
и чувства неприлични
в мъжка самота...
Взех я, разсъблечена,
въздушна,
трептяща в ръцете ми,
пеперудена...
Ще я отпивам жаден
и нектарно луднал
ще гася пожара
в недра ми лумнал...
Ох, спомен незабравен,
защо ме върна
в мига ми гладен
пролет да прегърна...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
