Беше Май ...

Poesía

502 0 0

Беше Май,
постлан с цветя,
и синева безкрай
в песенна душа...

Беше тъй лирично,
пропито със нега
и чувства неприлични
в мъжка самота...

Взех я, разсъблечена,
въздушна,
трептяща в ръцете ми,
пеперудена...

Ще я отпивам жаден
и нектарно луднал
ще гася пожара
в недра ми лумнал...

Ох, спомен незабравен,
защо ме върна
в мига ми гладен
пролет да прегърна...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0