Стига сте ръмжали,
нима сте гладни, алчни за пари,
вий живота сте си го проспали,
и за никого не ви боли!
Като кучета сте, болни сте от бяс,
на човека ще му вземете и хляба,
а кой ще ви накаже вас,
народът от държавата ни бяга!
Лаете като обезумели,
то даже кучето е пó човек,
а вие сте освирепели,
за вас даже, няма още лек!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
