Без броня
Очите ти са здрачните портали
към свят, за теб самия, непознат.
Свещица тази вечер ще запаля
и ще се моля да не търся път назад,
когато ме пресрещнеш със зимни хали,
във опит да се скриеш, да ме спреш.
Над ров дълбок се гледаме, разбрали,
че от любов си струва да умреш.
Но знание такова носи болка
и пръсти изгорени дръпваш ти,
че огънят е овъглявал... колко?!
Едва ли знаем колко са... души.
И ти не спускаш моста. Крокодили
в рова с грозна стръв ядат луни.
Те много светли чувства са убили.
Но знаем с теб, убиецът си ти!
И твоят страх, че гасне светлината,
когато с шепи пълни я гребеш
от езерото чисто на Тъгата.
Страхуваш се, но няма да ме спреш.
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво, че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
© Лилия All rights reserved.
