Nov 4, 2008, 9:21 AM

Без букли

664 0 6
Като стара картина,
дочакала ценността си
идваш есенно,
уж, пак специално
и накрАсена
златно брокатена,
многопръстна,
кехлибарено лъснала,
полугола,
разсъблякла дървета,
ех, безбуклени човечета,
пият есен от мен,
пак с опиянение,
и заразни са им
светлотъмните песни,
мамещи са им
стъпките звездни,
болката, утаила се
под листата,
по път на някой друг,
без горчивината.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...