Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля
очаквам!
Не искай да запомниш вятъра,
който свисти в процепите
на душите...
Нито надигащата се вълнá
на нямо тържество
в очите ми.
Този вкус на внезапност
докрай ще разкаже играта
на релсите,
по които кретаме
и ако искаш да стигнем оттатък,
направи заклинание
да възкръснат
лалетата...