10.04.2019 г., 16:02

Без да мисля очаквам

520 5 11

Понякога ще мълча,

но ти недей да мълчиш!

Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,

която без да мисля

очаквам!

Не искай да запомниш вятъра,

който свисти в процепите

на душите...

Нито надигащата се вълнá

на нямо тържество

в очите ми.

Този вкус на внезапност

докрай ще разкаже играта

на релсите,

по които кретаме

и ако искаш да стигнем оттатък,

направи заклинание 

да възкръснат

лалетата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Благодаря за споделеното!
  • Оооо, Приятели, как се радвам, че сте тук!
  • "Подозирай цялата светлина"!!!!!!
    " Този вкус на внезапният/ докрай ще разкаже играта/ на релсите"!!!!!!
    Всичките ми сетива ти ръкопляскат, прави го дори изуменият ми поглед!
  • Поредното безценно поетично бижу, което прибавям към колекцията си! Браво, магьоснице!
  • Страхотно!!
    "... вятъра, който свисти в процепите на душите..."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...