(... без дом)
...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци,
претъркулват го мътни води
и от много подобни отскоци,
и от бЪрзеи - всъщност блести...
Ням, изгубен отломък от време,
без посока и всъщност без път:
потопен и с разбити колене...
влачи скитникът старата плът...
Поочукан, изгладен и малък,
къс от нечие спряло сърце,
в епизод от живота си жалък -
старо ручейно малко дете...
......
Прах от кремъчни камъни мъти,
снежна, изворна, бяла вода
ромолят като звЪнци по пътя –
давят в сЪлзи, искра след искра....
© Нели Господинова All rights reserved.
