Jul 2, 2009, 10:32 PM

Без глас 

  Poetry » Love
651 0 11

 

 музика 

 

 

Не в далечни утопии,

а в живия ден

те откривам

вълнуващ

и топло безбрежен.

Не сънувам очите ти,

те са в мен,

възродили

в сърцето ми

обич.

Озаряваш

всеки прилив аортен,

но как го усещам -

не питай...

И валиш,

а дъждът е роса,

поникнала в облак,

преосмислил

на летните бури

страстта.

Запленяваш ме

и очароваш,

като пъстро хвърчило -

дете.

Пазя те тихо

в душата си, с нежност,

дългосрочно,

а тя е небе...




 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??