Jul 2, 2009, 10:32 PM

Без глас

  Poetry » Love
842 0 11

 

 музика 

 

 

Не в далечни утопии,

а в живия ден

те откривам

вълнуващ

и топло безбрежен.

Не сънувам очите ти,

те са в мен,

възродили

в сърцето ми

обич.

Озаряваш

всеки прилив аортен,

но как го усещам -

не питай...

И валиш,

а дъждът е роса,

поникнала в облак,

преосмислил

на летните бури

страстта.

Запленяваш ме

и очароваш,

като пъстро хвърчило -

дете.

Пазя те тихо

в душата си, с нежност,

дългосрочно,

а тя е небе...




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....